21 mar 2010, 14:18

Скитник

Poesía » De amor

882 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.

   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

postadg (Димитър Георгиев)

Скитник

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема ,
врата към тебе ще отворя ,
ключът за твоето сърце да взема

Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора ,
и зная как без шум издаен ,
да вляза тихичко във двора .

И нощният крадец съм
промъкващ се, не губещ време
с целувка тайно , който иска
сънят ти да превземе.

2010-07-02T13:33:39+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0