21 mar 2010, 14:18

Скитник

Poesía » De amor

884 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.

   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

postadg (Димитър Георгиев)

Скитник

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема ,
врата към тебе ще отворя ,
ключът за твоето сърце да взема

Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора ,
и зная как без шум издаен ,
да вляза тихичко във двора .

И нощният крадец съм
промъкващ се, не губещ време
с целувка тайно , който иска
сънят ти да превземе.

2010-07-02T13:33:39+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0