Сред коли, смок и кал

Скита се човек привит и тъжен

Всеки го отбягва без капка жал.

Ветрове студени брулят през палтото му прокъсано

Лете, есен, зима все навън той броди

В жарко слънце или под небе навъсено

Продължава той в своя транс да ходи.

Минувачи заобикалят го с отвращение

Чорляв, мръсен, непригледен

Къде изчезна наш‘то състрадание?

Всеки извръща поглед от лика му бледен.

С кучета и котки пръв другар е той

От хората отритнат и низвергнат

От животните приет като свой

Не ще падне духом, просто на инат.

Нявга бе с професия и уважаван

Баща и лекар главен беше

От участ зла никой не е застрахован

Не стана тъй как‘ той го искаше.

Бавно догаря и последният му фас

Никой не чува жалния му зов

Ще се бори той до сетния си час

За по-добър живот и за искрицата любов.

   Дими Тричко