Nov 2, 2013, 5:52 PM

Скитник

  Poetry » Other
946 0 0
  Нейде из града голям и шумен

Сред коли, смок и кал

Скита се човек привит и тъжен

Всеки го отбягва без капка жал.

 

Ветрове студени брулят през палтото му прокъсано

Лете, есен, зима все навън той броди

В жарко слънце или под небе навъсено

Продължава той в своя транс да ходи.

 

Минувачи заобикалят го с отвращение

Чорляв, мръсен, непригледен

Къде изчезна наш‘то състрадание?

Всеки извръща поглед от лика му бледен.

 

С кучета и котки пръв другар е той

От хората отритнат и низвергнат

От животните приет като свой

Не ще падне духом, просто на инат.

 

Нявга бе с професия и уважаван

Баща и лекар главен беше

От участ зла никой не е застрахован

Не стана тъй как‘ той го искаше.

 

Бавно догаря и последният му фас

Никой не чува жалния му зов

Ще се бори той до сетния си час

За по-добър живот и за искрицата любов.

 

 

   Дими Тричко

                                                                                               

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Тричко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...