Скитник
СКИТНИК
В гърдите ми се сви ранено птиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
застинало в един неслучен стон.
Погалвам с устните прозрачни слепоочия:
Мълвяща веничка пулсиращо трепти;
тълпят се мисли пред изтрити многоточия...
Пропадат в нищото безкрилите мечти.
Подари ми езерцата на очите си!
Сред хладната, тревожна пустота,
намятат чувствата страха си раковинен
и плува лебедът – вменена самота.
Нека да говорим, сякаш книга,
за теб единствено написана, четем!
Първа страница е твоята история,
а всяка следваща е в утрешния ден.
Едва ли ще вървим по редовете:
Безстрастни истини и Опитни лъжи.
Помежду им е посърналото цвете
и само там, усмихнато, цъфти.
Ще грея през деня – грижовно слънце,
а нощем – крехката ти, плачеща луна,
ще го полива и подхранва с всяко зрънце
от мои, истина и нужната лъжа...
Ще виждаш как си тръгвам неусетен:
Крачка тиха, подир всеки Светъл ден...
Когато съм достатъчно далечен,
попитай себе си, с въпрос до мен,
и аз, усмихнал се, ще бъда благодарен
на милото, наивничко „Защо?!”
Защото галейки те, плащам дълг печален,
пред мое старо и орисано тегло,
защото няма нищо по-прекрасно
от пълната, преливаща Луна,
в очи, излъчващи предишното ù тайнство,
тайнството, наречено Жена!
Отново скитник – непонятен, нереален,
дори за себе си в отчаяния свят.
Роса на устните ми трепетно отдал е
един възраждал се в усмивка розов цвят!
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...с известно закъснение
-
Прекрасно !
-
Сещам се за едно мое кратичко стихотворение. С него ви поздравявам за таланта.
***
Ти без мен, и аз без теб,какво съм-
самотник зъл в света - пустиня
отронен лист от вятър просен
и мъртва фигура от глина.
/ 1998г./
И:
*
Скитник е човек до онзи миг,
в който преоткрие се във другия,
сърцето му със неговото тупти
и в изворите на очите му изгуби се.
/10.08.2013г./ -
Е, какво да кажа! Знаеш... Поезия!
-
!!
-
Много красиво, браво!
-
Уникален,нереален!
Голямо сърце,богата душа и
много,много талант! -
Таня, ти си причината, аплодисментите да са с октава в повече. Дръж се по-строго. Нали, първом си Редактор и чак след това, обикновен читател?!
Валентине, не спорният ми талант е изумителен. Изумителни сме всички ние, които оживяваме този прекрасен остров с Откровената си душевност.
Дани, три буквички, но от сърце. Сигурен съм, че е Голямо сърце!
Жанет, разгадах "копчетата-посланици" Признавам, беше трудно. Дай пет!
Краси, с думите от коментара ти стигнах на крачка от нарцистичното блатце. Моля те, не говори повече, че ще цопна в захарния сироп!
Радост, как ни се иска да вървим през света и да помагаме на ощетените...Хубаво би било и да успяваме да го сторим!
Здравей, Мариана. Благодаря за Началото! -
Красота!Поздрав!
-
Мъжки стихове–за нещата от живота...Поднесени по неподражаем начин!Моите почитания!
-
И чувственост,и съзерцателност,и минало,и бъдеще,и стари дългове,и нови надежди,и тъга,и радост,в която чак не можеш да повярваш...
И Поезия! -
Този стих е за без коментар Ще трябва да споделя думите на Таня, от мен само колчета - !!!
Ще си го препрочитам. -
УАУ!!!
-
Не ми стихват аплодисментите!!! Изумителен талант! Браво!!!
-
Когато един мъж е способен да напише подобни думи към жена, то той със сигурност не е скитник! Намерил е подслон в сърцето й! Изящна лирика!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
