Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
5 ago 2013, 13:10  

Скитник 

  Poesía » De amor
1267 2 15

СКИТНИК

 

В гърдите ми се сви ранено птиче,

усетило радушния подслон.

Жена, а всъщност плахичко момиче,

застинало в един неслучен стон.

 

Погалвам с устните прозрачни слепоочия:

Мълвяща веничка пулсиращо трепти;

тълпят се мисли пред изтрити многоточия...

Пропадат в нищото безкрилите мечти.

 

Подари ми езерцата на очите си!

Сред хладната, тревожна пустота,

намятат чувствата страха си раковинен

и плува лебедът – вменена самота.

 

Нека да говорим, сякаш книга,

за теб единствено написана, четем!

Първа страница е твоята история,

а всяка следваща е в утрешния ден.

 

Едва ли ще вървим по редовете:

Безстрастни истини и Опитни лъжи.

Помежду им е посърналото цвете

и само там, усмихнато, цъфти.

 

Ще грея през деня – грижовно слънце,

а нощем – крехката ти, плачеща луна,

ще го полива и подхранва с всяко зрънце

от мои, истина и нужната лъжа...

 

Ще виждаш как си тръгвам неусетен:

Крачка тиха, подир всеки Светъл ден...

Когато съм достатъчно далечен,

попитай себе си, с въпрос до мен,

 

и аз, усмихнал се, ще бъда благодарен

на милото, наивничко „Защо?!”

Защото галейки те, плащам дълг печален,

пред мое старо и орисано тегло,

 

защото няма нищо по-прекрасно

от пълната, преливаща Луна,

в очи, излъчващи предишното ù тайнство,

тайнството, наречено Жена!

 

Отново скитник – непонятен, нереален,

дори за себе си в отчаяния свят.

Роса на устните ми трепетно отдал е

един възраждал се в усмивка розов цвят!

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...с известно закъснение
  • Прекрасно !
  • Сещам се за едно мое кратичко стихотворение. С него ви поздравявам за таланта.
    ***
    Ти без мен, и аз без теб,какво съм-
    самотник зъл в света - пустиня
    отронен лист от вятър просен
    и мъртва фигура от глина.
    / 1998г./
    И:
    *
    Скитник е човек до онзи миг,
    в който преоткрие се във другия,
    сърцето му със неговото тупти
    и в изворите на очите му изгуби се.
    /10.08.2013г./
  • Е, какво да кажа! Знаеш... Поезия!
  • !!
  • Много красиво, браво!
  • Уникален,нереален!
    Голямо сърце,богата душа и
    много,много талант!
  • Таня, ти си причината, аплодисментите да са с октава в повече. Дръж се по-строго. Нали, първом си Редактор и чак след това, обикновен читател?!
    Валентине, не спорният ми талант е изумителен. Изумителни сме всички ние, които оживяваме този прекрасен остров с Откровената си душевност.
    Дани, три буквички, но от сърце. Сигурен съм, че е Голямо сърце!
    Жанет, разгадах "копчетата-посланици" Признавам, беше трудно. Дай пет!
    Краси, с думите от коментара ти стигнах на крачка от нарцистичното блатце. Моля те, не говори повече, че ще цопна в захарния сироп!
    Радост, как ни се иска да вървим през света и да помагаме на ощетените...Хубаво би било и да успяваме да го сторим!
    Здравей, Мариана. Благодаря за Началото!
  • Красота!Поздрав!
  • Мъжки стихове–за нещата от живота...Поднесени по неподражаем начин!Моите почитания!
  • И чувственост,и съзерцателност,и минало,и бъдеще,и стари дългове,и нови надежди,и тъга,и радост,в която чак не можеш да повярваш...
    И Поезия!
  • Този стих е за без коментар Ще трябва да споделя думите на Таня, от мен само колчета - !!!
    Ще си го препрочитам.
  • УАУ!!!
  • Не ми стихват аплодисментите!!! Изумителен талант! Браво!!!
  • Когато един мъж е способен да напише подобни думи към жена, то той със сигурност не е скитник! Намерил е подслон в сърцето й! Изящна лирика!
Propuestas
: ??:??