diesto (Данаил Антонов)
979 525
10.04.2022 г., 21:45 ч.

Скитник 

  Поезия » Любовна
325 0 3

Усещаш вероятно, застудяване. 
И някаква тревожна тишина. 
Не ми остана нищичко за даване. 
Освен да те даря със самота. 
Очите ми от мъка, пресолени
кристали раждат. Кръвно да болят.
С ръцете си, копнеещи за мене 
сама ще се прегръщаш в този свят. 
И нека измълчим онази болка, 
с която се смирихме по неволя. 
Ни Дявола, ни Господ знае колко 
туй време ще измъчва да го молим. 
Но аз се простудих от непрегръщане 
и тръгвам си по пътя, лунатичен. 
Не се намери кой да ме завръща 
а скитника умира, необичан... 

 

Стихопат. 
Danny Diester. 
 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих! Отново! Чета ви с удоволствие!
  • Всеки, който не се чувства обичан, умира отвътре. Поздравления за творбата!
  • "И нека измълчим онази болка,
    с която се смирихме по неволя."
Предложения
: ??:??