Скитник
Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени
кристали раждат. Кръвно да болят.
С ръцете си, копнеещи за мене
сама ще се прегръщаш в този свят.
И нека измълчим онази болка,
с която се смирихме по неволя.
Ни Дявола, ни Господ знае колко
туй време ще измъчва да го молим.
Но аз се простудих от непрегръщане
и тръгвам си по пътя, лунатичен.
Не се намери кой да ме завръща
а скитника умира, необичан...
Стихопат.
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятен стих! Отново! Чета ви с удоволствие!
-
Всеки, който не се чувства обичан, умира отвътре. Поздравления за творбата!
-
"И нека измълчим онази болка,
с която се смирихме по неволя."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
