Скитник недраг
Без гребен, с невчесана брада
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.
Съсухрен, блед, изнемощял,
на старостта си белезите носи,
изтраква кост, пищи хрущял,
обувки няма, крака му – боси.
Немил-недраг, на всекиго познат,
готов на саможертва, помощ,
усетил топлина, примесена с хлад,
живота, схванал в цялата му сложност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
