22.04.2018 г., 23:26 ч.

Скитник недраг 

  Поезия » Философска, Гражданска
441 2 5

 

Без гребен, с невчесана брада
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.

 

Съсухрен, блед, изнемощял,
на старостта си белезите носи,
изтраква кост, пищи хрущял,
обувки няма, крака му – боси.

 

Немил-недраг, на всекиго познат,
готов на саможертва, помощ,
усетил топлина, примесена с хлад,
живота, схванал в цялата му сложност.

 

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??