Скитник недраг
Без гребен, с невчесана брада
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.
Съсухрен, блед, изнемощял,
на старостта си белезите носи,
изтраква кост, пищи хрущял,
обувки няма, крака му – боси.
Немил-недраг, на всекиго познат,
готов на саможертва, помощ,
усетил топлина, примесена с хлад,
живота, схванал в цялата му сложност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены
