Без гребен, с невчесана брада
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.
Съсухрен, блед, изнемощял,
на старостта си белезите носи,
изтраква кост, пищи хрущял,
обувки няма, крака му – боси.
Немил-недраг, на всекиго познат,
готов на саможертва, помощ,
усетил топлина, примесена с хлад,
живота, схванал в цялата му сложност.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
