15.02.2020 г., 18:41

Скитник в нощта...

550 0 0

 

Скитник в нощта...

(скитнишки неволи)

 

1.

Безпаметна бездна нощта е,

на липи разцъфтяли ухае:

оранжево – лунна, бездънна,

задъхана, топла, безсънна...

 

2.

И ето ме: толкова сам!...

И ето ме толкова сам, че

на тая Планета не знам

как някой за мен ще заплаче!...

 

3.

Тихо като сянката на прилеп

Вятърът раздвижва вечерта,

лъхва дъх на здравец и босилек-

здрачът хоризонта очерта,

 

хлад припадна зноен и задушен

(въздуха дано да угаси!),

а в нощта се юрват неподслушани

мислите ми плахи  на тълпи...

 

4.

Във есенните вечери – опожарени

от огъня на падащите листи,

богатг съм с неочаквани проблеми

от тъжно осъзнати Късни Истини...

 

5.

Нощта е като дом без ласки

и огън тъжно загасен...

Е - свикнах в самотата някак си,

но не съвсем... Но не съвсем!...

 

6.

Ти идваш за Опрощение ли,

прегърбена от Вина?...

Остани!... Изтощих се

да наказвам... По лесно ще е – да ти простя...

 

А и аз съм толкова грешен,

колкото възможно е да се греши,

та затова: моля те, не ставай смешна –

кой кому би трябвало днес да прости!...

 

7.

Не искай да ме задържиш,

повече отколкото желая –

наистина над мене имаш страшна Власт,

но само тази,

която доброволно

ти отстъпвам аз!...

 

8.

Нощта бе пълна със безумие

и с дъх на нацъфтели праскови-

звездите прелестни в безлунието

като слънца горяха: едри, ласкави...

 

И мълчаливо ми намигаха,

а ти бе толкова красива

и, че си тук, това ми стигаше,

та не попитах и: Къде отиваш?...”

 

04.02.2012.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...