15.02.2020 г., 18:41

Скитник в нощта...

549 0 0

 

Скитник в нощта...

(скитнишки неволи)

 

1.

Безпаметна бездна нощта е,

на липи разцъфтяли ухае:

оранжево – лунна, бездънна,

задъхана, топла, безсънна...

 

2.

И ето ме: толкова сам!...

И ето ме толкова сам, че

на тая Планета не знам

как някой за мен ще заплаче!...

 

3.

Тихо като сянката на прилеп

Вятърът раздвижва вечерта,

лъхва дъх на здравец и босилек-

здрачът хоризонта очерта,

 

хлад припадна зноен и задушен

(въздуха дано да угаси!),

а в нощта се юрват неподслушани

мислите ми плахи  на тълпи...

 

4.

Във есенните вечери – опожарени

от огъня на падащите листи,

богатг съм с неочаквани проблеми

от тъжно осъзнати Късни Истини...

 

5.

Нощта е като дом без ласки

и огън тъжно загасен...

Е - свикнах в самотата някак си,

но не съвсем... Но не съвсем!...

 

6.

Ти идваш за Опрощение ли,

прегърбена от Вина?...

Остани!... Изтощих се

да наказвам... По лесно ще е – да ти простя...

 

А и аз съм толкова грешен,

колкото възможно е да се греши,

та затова: моля те, не ставай смешна –

кой кому би трябвало днес да прости!...

 

7.

Не искай да ме задържиш,

повече отколкото желая –

наистина над мене имаш страшна Власт,

но само тази,

която доброволно

ти отстъпвам аз!...

 

8.

Нощта бе пълна със безумие

и с дъх на нацъфтели праскови-

звездите прелестни в безлунието

като слънца горяха: едри, ласкави...

 

И мълчаливо ми намигаха,

а ти бе толкова красива

и, че си тук, това ми стигаше,

та не попитах и: Къде отиваш?...”

 

04.02.2012.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...