Скитникът
В джоба ми е цялата душа -
цигари имам, имам си запалка.
Пак ще заобичате стиха...
а пък мене?! Трябва толко малко...
Да обичам повече не смея.
Устните изпръхнаха от вятъра.
Де да можех някого да сгрея
в бедната, окъсана палатка...
На къпината червената уста
ще целуна, като на любима.
В самота е тъжна есента,
а след нея иде люта зима...
Броди под краката есента
с листопадно жалките стотинки.
Ватенка мечтая за нощта,
малко чай и топличка камина...
За щастлив живот, за простота,
дето има хляб, любов и вино,
кръстя се със грапава ръка
и за прошка от Небето, синьото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
