В джоба ми е цялата душа -
цигари имам, имам си запалка.
Пак ще заобичате стиха...
а пък мене?! Трябва толко малко...
Да обичам повече не смея.
Устните изпръхнаха от вятъра.
Де да можех някого да сгрея
в бедната, окъсана палатка...
На къпината червената уста
ще целуна, като на любима.
В самота е тъжна есента,
а след нея иде люта зима... ...