Dec 10, 2008, 10:05 AM

Скитникът 

  Poetry » Love
835 0 16

В джоба ми е цялата душа -

цигари имам, имам си запалка.

Пак ще заобичате стиха...

а пък мене?! Трябва толко малко...

 

Да обичам повече не смея.

Устните изпръхнаха от вятъра.

Де да можех някого да сгрея

в бедната, окъсана палатка...

 

На къпината червената уста

ще целуна, като на любима.

В самота е тъжна есента,

а след нея иде люта зима...

 

Броди под краката есента

с листопадно жалките стотинки.

Ватенка мечтая за нощта,

малко чай и топличка камина...

 

За щастлив живот, за простота,

дето има хляб, любов и вино,

кръстя се със грапава ръка

и за прошка от Небето, синьото...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??