Загледай се и виж душата ми -

без страх, без обич, без надежда.

Гледай само нея, без мечтата ми,

която ще се скрие срамежливо,

щом отместиш поглед да я видиш

зад счупените шарени стъкла

на жалкото убежище от обич.

Погледни във всеки стих,

във всеки ъгъл на душата

и питай всяко нещо цяло,

което е останало без радост.

Но знам, че пак ще търсиш себе си -

дали си там, дали те пазя още

цял, макар и без отминалата радост.

Аз нищо не намерих - рових, търсих,
лутах се без никаква посока,
без времето безценно да ценя,
без дните си безбройни да броя
и без мечтите си да пазя. 
Нищо не намерих, никой не открих,

никого не срещнах и не победих.

Само празна, глуха стая - склад

за спомени и за надежди.