Скрих усмивките си
Скрих усмивките си. Да не пречат.
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли.
Аз мойте ги прибрах, за да си имам.
Запазени за друг. Когато трябва
от истинските винаги да взимам.
Останалите ти ги подарявам!
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли.
Аз мойте ги прибрах, за да си имам.
Запазени за друг. Когато трябва
от истинските винаги да взимам.
Останалите ти ги подарявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
