Скрих усмивките си. Да не пречат.
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли. ...