Елишка (Елица Стоянова) Елишка (Елица Стоянова)
23 364
Feb 5, 2008, 5:35 PM

Скрих усмивките си

  Poetry » Other
1.3K 1 27
Скрих усмивките си. Да не пречат.
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли.
Аз мойте ги прибрах, за да си имам.
Запазени за друг. Когато трябва
от истинските винаги да взимам.
Останалите ти ги подарявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0