Скрих усмивките си
Скрих усмивките си. Да не пречат.
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли.
Аз мойте ги прибрах, за да си имам.
Запазени за друг. Когато трябва
от истинските винаги да взимам.
Останалите ти ги подарявам!
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли.
Аз мойте ги прибрах, за да си имам.
Запазени за друг. Когато трябва
от истинските винаги да взимам.
Останалите ти ги подарявам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
