22.10.2015 г., 11:53

Скринът

618 1 5

В скрина събираш, събираш, събираш...

Нужно, ненужно - всичко прибираш.

Какво и защо, рядко разбираш,

но толкова много, че чак го разбиваш,

 

От време на време, почистване правиш,

някое дребничко нещо оставиш.

Понякога даже не го и отваряш.

Прах да избършеш, често забравяш.

 

Стои си изправен, там, до стената.

Леко проскърцва, отваря вратата,

да ти напомни пак да поровиш

или със мъка да го затвориш.

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • необходим е този скрин - дава ни увереност, че ни има

    поздрави
  • Хубаво и мелодично.
  • Харесах и ми допадна много,имам подобно за старата раклата,ако проявиш интерес прочети го!Поздравявам те!
  • Много ми хареса метафората със скрина.
    Спомени, спомени, натрупани, прашясали.
    Ровим понякога да открием нещо скъпо, но често ни се иска да заключим скрина и да започнем отначало.
  • Харесах, този скрин пълен с дребнички ненужни неща!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....