Oct 22, 2015, 11:53 AM

Скринът

  Poetry » Other
615 1 5

В скрина събираш, събираш, събираш...

Нужно, ненужно - всичко прибираш.

Какво и защо, рядко разбираш,

но толкова много, че чак го разбиваш,

 

От време на време, почистване правиш,

някое дребничко нещо оставиш.

Понякога даже не го и отваряш.

Прах да избършеш, често забравяш.

 

Стои си изправен, там, до стената.

Леко проскърцва, отваря вратата,

да ти напомни пак да поровиш

или със мъка да го затвориш.

Е.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • необходим е този скрин - дава ни увереност, че ни има

    поздрави
  • Хубаво и мелодично.
  • Харесах и ми допадна много,имам подобно за старата раклата,ако проявиш интерес прочети го!Поздравявам те!
  • Много ми хареса метафората със скрина.
    Спомени, спомени, натрупани, прашясали.
    Ровим понякога да открием нещо скъпо, но често ни се иска да заключим скрина и да започнем отначало.
  • Харесах, този скрин пълен с дребнички ненужни неща!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...