Скрита любов
Зима.
Студ.
Едно легло.
Сноп лъчи от малка лампа.
И аз, обвила колене,
седя самотно в тази стая.
Ни звук.
Ни стон.
Чудовищно мълчание.
И поглед, сливащ се с лъчите.
И в огненото отражение
проблясва миг на отчаяние.
Зима.
Студ.
Една жена.
И скрити сълзи, стичащи се бавно.
А с тях погребва се една любов,
която никой няма да узнае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
