Зима.
Студ.
Едно легло.
Сноп лъчи от малка лампа.
И аз, обвила колене,
седя самотно в тази стая.
Ни звук.
Ни стон.
Чудовищно мълчание.
И поглед, сливащ се с лъчите.
И в огненото отражение
проблясва миг на отчаяние.
Зима.
Студ.
Една жена.
И скрити сълзи, стичащи се бавно.
А с тях погребва се една любов,
която никой няма да узнае.
© Дочка Г All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
