9.11.2006 г., 11:53  

Скрито

823 0 2

Като си представя,
колко дълго ще мълча,

когато дух и тяло
бъдат във пръстта,

не мога да не бъда
многословен,

защото знам -
живота е условен.

 

Условно, знам –
земята се върти.

Условни са
луната и звездите.

Условни са
човешките съдби.

Условни –
слънцето,
небето,
висините.

 

Условия –
условия безчет.

В условия
обримчваме си дните.

Условно съм и аз, поет

вежливо казвам:
“Данкешойн и бите!”

 

Така е по условие,
нали!

Възпитано,

добре е да говорим.

И да мълчим възпитано –
дори,

когато с някой най-културно,

спорим.

 

Така е по условие 
в условие.

Но в подусловния каданс

жадуваме за своеволие,

на пук,

на всякакъв романс.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...