9 nov 2006, 11:53  

Скрито

  Poesía
825 0 2

Като си представя,
колко дълго ще мълча,

когато дух и тяло
бъдат във пръстта,

не мога да не бъда
многословен,

защото знам -
живота е условен.

 

Условно, знам –
земята се върти.

Условни са
луната и звездите.

Условни са
човешките съдби.

Условни –
слънцето,
небето,
висините.

 

Условия –
условия безчет.

В условия
обримчваме си дните.

Условно съм и аз, поет

вежливо казвам:
“Данкешойн и бите!”

 

Така е по условие,
нали!

Възпитано,

добре е да говорим.

И да мълчим възпитано –
дори,

когато с някой най-културно,

спорим.

 

Така е по условие 
в условие.

Но в подусловния каданс

жадуваме за своеволие,

на пук,

на всякакъв романс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...