Скрито
Като си представя,
колко дълго ще мълча,
когато дух и тяло
бъдат във пръстта,
не мога да не бъда
многословен,
защото знам -
живота е условен.
Условно, знам –
земята се върти.
Условни са
луната и звездите.
Условни са
човешките съдби.
Условни –
слънцето,
небето,
висините.
Условия –
условия безчет.
В условия
обримчваме си дните.
Условно съм и аз, поет –
вежливо казвам:
“Данкешойн и бите!”
Така е по условие,
нали!
Възпитано,
добре е да говорим.
И да мълчим възпитано –
дори,
когато с някой най-културно,
спорим.
Така е по условие –
в условие.
Но в подусловния каданс –
жадуваме за своеволие,
на пук,
на всякакъв романс.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
