Скрито

Nov 9, 2006, 11:53 AM 2014-03-24T11:58:15+02:00

Poetry

607 0 2

Като си представя,
колко дълго ще мълча,

когато дух и тяло
бъдат във пръстта,

не мога да не бъда
многословен,

защото знам -
живота е условен.

Условно, знам –
земята се върти.

Условни са
луната и звездите.

Условни са
човешките съдби.

Условни –
слънцето,
небето,
висините.

Условия –
условия безчет.

В условия
обримчваме си дните.

Условно съм и аз, поет –

вежливо казвам:
“Данкешойн и бите!”

Така е по условие,
нали!

Възпитано,

добре е да говорим.

И да мълчим възпитано –
дори,

когато с някой най-културно,

спорим.

Така е по условие –
в условие.

Но в подусловния каданс –

жадуваме за своеволие,

на пук,

на всякакъв романс.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Laska (Ласка Александрова)

2006-12-17T19:48:03+02:00

Условен стих за условния живот!
Поздрав!
Radi (Рада Ангелова)

2006-11-09T20:39:14+02:00

Браво! Хареса ми стиха ти! ....Макар и под условие