9 нояб. 2006 г., 11:53  

Скрито 

  Поэзия
606 0 2

Като си представя,
колко дълго ще мълча,

когато дух и тяло
бъдат във пръстта,

не мога да не бъда
многословен,

защото знам -
живота е условен.

 

Условно, знам –
земята се върти.

Условни са
луната и звездите.

Условни са
човешките съдби.

Условни –
слънцето,
небето,
висините.

 

Условия –
условия безчет.

В условия
обримчваме си дните.

Условно съм и аз, поет

вежливо казвам:
“Данкешойн и бите!”

 

Така е по условие,
нали!

Възпитано,

добре е да говорим.

И да мълчим възпитано –
дори,

когато с някой най-културно,

спорим.

 

Така е по условие 
в условие.

Но в подусловния каданс

жадуваме за своеволие,

на пук,

на всякакъв романс.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??