Скръбни изгреви
Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича,
да създава искрени мечти
в обич не трябва да се врича,
обичта е слабост и лъжи.
Изгасващото слънце шепти,
че за него няма хоризонт,
да убие нелепите си мечти,
заспивайки сам – под тъмния свод.
Сред копнежите ще изчезне,
няма да остане дълго тук,
щом омразата му посегне,
животът ще се обвие във студ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.