Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света. 

Той няма правото да обича, 
да създава искрени мечти 
в обич не трябва да се врича, 
обичта е слабост и лъжи. 

Изгасващото слънце шепти,
че за него няма хоризонт, 
да убие нелепите си мечти, 
заспивайки сам – под тъмния свод. 

Сред копнежите ще изчезне, 
няма да остане дълго тук, 
щом омразата му посегне,
животът ще се обвие във студ...