Nov 23, 2021, 9:46 AM

Скръбни изгреви

  Poetry
1.4K 1 1

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света. 

 

Той няма правото да обича, 
да създава искрени мечти 
в обич не трябва да се врича, 
обичта е слабост и лъжи. 

 

Изгасващото слънце шепти,
че за него няма хоризонт, 
да убие нелепите си мечти, 
заспивайки сам – под тъмния свод. 

 

Сред копнежите ще изчезне, 
няма да остане дълго тук, 
щом омразата му посегне,
животът ще се обвие във студ... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има и такива дни, скръбни изгреви, когато не ти се иска да се събудиш. Хубаво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...