Марколей
37 11
23 нояб. 2021 г., 09:46

Скръбни изгреви 

  Поэзия
1204 1 1
Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича,
да създава искрени мечти
в обич не трябва да се врича,
обичта е слабост и лъжи.
Изгасващото слънце шепти,
че за него няма хоризонт,
да убие нелепите си мечти,
заспивайки сам – под тъмния свод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова) Феята на дъгата
    Феята на дъгата
  • stivi797 (Стефан Янев) Чужой мир 1984
    Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »