Скучен сценарий

Цигареният дим ме задушава...
Така, както всяко твое "Обичам те".
На тези думи смисъл никой вече не придава,
на всеки срещнат във любов се вричаме.
Добре знаем и двамата, че нищо не е наред,
ала празни думи пак редим...
Замислена и уморена, аз изтласквам напред -
към тебе скучния дим.
Любовта загуби стойност отдавна,
избързахме сякаш с много неща.
Откога обичта ни е на нулата равна?!
Откога от искреност няма следа?
Филм е нашето - това е ясно...
По един сценарий страшно скучен.
Правим се, че всичко е прекрасно,
във тандема злополучен.
Думите са изхабени от непрекъснато повтаряне,
сега ги казваме със лекота, без тръпка.
Каквото ни дойде на ум - това изговаряме.
Розата ни прецъфтя, а беше някога пъпка...
Преповтаряме всичко - наизуст научено
и играем ролите си пак перфектно.
Да бъдем себе си, отдавна се отучихме,
а сега се получава прекалено ефектно.
Поредният изкуствен, неестествен сериал,
със страшно много серии, без край...
Това сценарий е, не любов - вече си разбрал,
обичта не би трябвало да ни омръзне май.
Хайде, грабвай пуканките и давай да се гледаме,
отново и отново цялата тази история...
Прекалено бяхме влюбени, прекалено бяхме предани,
свършихме първия дубъл, нямам сили за втория.
Раздадох себе си на изкуствените ни слова,
сега ни остава само да гледаме филма ни пак.
Нека върнем лентата, там е "любовта",
там е животът ни, там е нашият изгубен мрак.
Отново онова познато до болка "Обичам те",
изтъркани обяснения в любов до края...
Безкрайно празни думи със тебе изричаме,
без страст, без чувство, с любовта си играем.
И ето - излизам на сцената... и празни думи пак редя,
излизаш и ти и се нареждаш до мен.
Писна ми вече от тази измамна игра,
но и двамата сме в този неестествен плен.
Давай, хайде, излъжи, че ме обичаш...
Обичаш ме по навик, просто се научи.
Знаеш го добре, недей да отричаш.
Затънахме до гуша във сценария ни скучен.