Скука
Нахално скуката дойде
и, без да зная накъде,
вървя по задължение
и плувам в примирение.
Спокойно, със търпение,
със липса на вълнение,
без смях и ускорение,
във страх от чуждо мнение.
Досадно скуката дойде.
И пак при мен ще доведе
приятелките си, на куп,
за да оглозгат моя труп.
Истерия и нетърпимост,
безчувственост, непоносимост
и други грозотии разни,
и задължителности празни.
Опасно скуката дойде
и даже зная откъде
разстла се, цялата в мъгла.
Не зная само докога...
И пльосна грозната си плът,
като змия на кръстопът
в живота ми, и той се скърши.
И вдъхновението ми свърши.
И гледам тъпо календара,
и се усещам вече стара...
Седя с поредното кафе
и гледам - скуката дойде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
