С мен се буди на утрото светлото
под неделния смог на мечтите
и чертае контури в несбъднато
тънкостенно, издишано утре.
С мен се раждат на нямото думите;
те не питат кога, как и колко,
имат ли всъщност нещо за взимане
от студената моя безбожност.
С мен заспива последната скука,
уморено целунала делника -
в тъмнооката своя пролука
ненамерил акцентите в превода...