С мен се буди на утрото светлото
под неделния смог на мечтите
и чертае контури в несбъднато
тънкостенно, издишано утре.
С мен се раждат на нямото думите;
те не питат кога, как и колко,
имат ли всъщност нещо за взимане
от студената моя безбожност.
С мен заспива последната скука,
уморено целунала делника -
в тъмнооката своя пролука
ненамерил акцентите в превода...
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
