Безбожно скъпо струва щастието,
да го почувствам все не смея.
Заплащам със душата си,
опропастена и поевтиняла.
"Намръщена" е, не призвание,
а мойто днешно състояние.
Страхувам се да се зарадвам,
че радостта излиза през носа.
Заплащам много скъпо,
а получавам все по-малко.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени