6.09.2021 г., 17:49  

Скъсяване с една дъга

1K 3 6

СКЪСЯВАНЕ С ЕДНА ДЪГА

 

В мастилената тишина

прекрасни стихове се раждат.

След дъжд ще рукне светлина

за непосилната ми жажда.

 

И есенните багрила

ще засияят – в рой мушици.

Тежи небето без крила,

подир отлитащите птици.

 

Побърза сръчен херувим

до синьо да излъска пода.

А Бог дано ни приюти

две голишарчета бездомни.

 

И във притихналия храм –

където всеки ще пристъпи,

какво е любовта ще знам –

мигът, във който сме безсмъртни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....