СКЪСЯВАНЕ С ЕДНА ДЪГА
В мастилената тишина
прекрасни стихове се раждат.
След дъжд ще рукне светлина
за непосилната ми жажда.
И есенните багрила
ще засияят – в рой мушици.
Тежи небето – без крила,
подир отлитащите птици.
Побърза сръчен херувим –
до синьо да излъска пода.
А Бог дано ни приюти –
две голишарчета бездомни.
И във притихналия храм –
където всеки ще пристъпи,
какво е любовта ще знам –
мигът, във който сме безсмъртни.
© Валентина Йотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
