Скътала съм те ...
Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината.
(Сигурно за мен си всичко, всичко…)
Защото си магьосник
и с шепотни акорди
все разжарваш сетивата!
(Очаквай ме скоро, скоро…)
Като вълшебен лъх ще те повикам.
Тогава безкраят трепетно ще зазвъни,
осъзнал смисъла на светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
