17.08.2014 г., 12:17 ч.

Скътала съм те ... 

  Поезия » Любовна
735 0 10

Скътала съм те

нейде в дълбините на душата.

 

(Сигурно за мен си много, много…)

 

Ще те повикам в залезните мигове –

плахо да докоснеш струните на тишината.

 

(Сигурно за мен си всичко, всичко…)

 

Защото си магьосник

и с шепотни акорди

все разжарваш сетивата!

 

(Очаквай ме скоро, скоро…)

 

Като вълшебен лъх ще те повикам.

Тогава безкраят трепетно ще зазвъни,

осъзнал смисъла на светлината.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??