Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината.
(Сигурно за мен си всичко, всичко…)
Защото си магьосник
и с шепотни акорди
все разжарваш сетивата!
(Очаквай ме скоро, скоро…)
Като вълшебен лъх ще те повикам.
Тогава безкраят трепетно ще зазвъни,
осъзнал смисъла на светлината.
© Росица Танчева Всички права запазени