Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината.
(Сигурно за мен си всичко, всичко…)
Защото си магьосник
и с шепотни акорди
все разжарваш сетивата!
(Очаквай ме скоро, скоро…)
Като вълшебен лъх ще те повикам.
Тогава безкраят трепетно ще зазвъни,
осъзнал смисъла на светлината.
© Росица Танчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
