Слабост моя
Слабост моя
О, разкажи ми пак онази приказка,
аз нежно ще погалвам твойте струни,
ще те почуствам близка, много истинска,
ще чуя твоят глас дори без думи...
Ще те докосна, ти ще се разплачеш,
а после ще запееш, ще разказваш,
как цял един живот не стига, вярвай ми ,
във себе си да нося тази слабост.
И в радост и във мъка да те търся,
по пътя труден с теб брод да намирам.
Да те възпея, пак да те прегърна,
да бъда твой, аз никога не спирам...
О, разкажи ми пак онази приказка!
Извикай с моето сърце , нека те чуят!
Плачи, китаро моя, тъй си орисана
за цял живот във тебе да се влюбя!!!
Зареница
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Стоянова Всички права запазени
