В период на икономическа суша
ние сме в кацата с мед,
или в каца с... - потопени до гуша,
но може пък да е на късмет.
Изпъчили шия, тревожно очакваме
златна вода или алени приливи.
Даже след всяко нищожно покачване
сме щастливи, че още сме живи.
Чувствам се като Александър Селкирк,
изхвърлен на остров самотен.
А след всеки Парламентарен сеир
се съмнявам дали съм грамотен...
Обаче, това с географията -
дето сме ù все на... ръба...
Има ли връзка с мафията,
или просто е кофти Съдба?
На остров, заобиколени от суша,
непризнати от цяла Европа,
в кацата с мед, наврени до гуша;
трудно ще ритнем брадата
на попа...
Кирето, 03.11.2010, снощи, преди да удари камбаната...
© Кирил Ганчев Всички права запазени