Сладко от дюли
Не беше стройна, ни красива,
но имаше от Бога дар,
по своему си бе щастлива,
тя просто бе жена със чар.
И случи Слънце и така,
мигът остави я без дъх,
но кратко бе и тя разбра -
най-трудно слиза се от връх.
А щастието неделимо
в сърцето й си стори кът.
Същественото е незримо
и всеки следва своя път.
И въпреки, че й тежеше
не преклони за миг снага.
Не беше Есен, Пролет беше,
защото си роди Слънца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
