Сладко от дюли
Не беше стройна, ни красива,
но имаше от Бога дар,
по своему си бе щастлива,
тя просто бе жена със чар.
И случи Слънце и така,
мигът остави я без дъх,
но кратко бе и тя разбра -
най-трудно слиза се от връх.
А щастието неделимо
в сърцето й си стори кът.
Същественото е незримо
и всеки следва своя път.
И въпреки, че й тежеше
не преклони за миг снага.
Не беше Есен, Пролет беше,
защото си роди Слънца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
