15 oct 2022, 11:15

Сладко от дюли 

  Poesía » Otra
804 7 13

Не беше стройна, ни красива,

но имаше от Бога дар,

по своему си бе щастлива,

тя просто бе жена със чар.

 

И  случи Слънце и така,

мигът остави я без дъх,

но кратко бе и тя разбра -

най-трудно слиза се от връх.

 

А щастието неделимо

в сърцето й си стори кът.

Същественото е незримо

и всеки следва своя път.

 

И въпреки, че й тежеше

не преклони за миг снага.

Не беше Есен, Пролет беше,

защото си роди Слънца.

© toti Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??