В нощта съм пак сама,

плачеща, скърбяща за теб, за нашата любов.

Ти си замина със другата,

която се пишеше за моя приятелка, а всъщност

кокетно се увърташе около теб

с мили очи, ласки, милувки, които аз ти давах до вчера.

Нейните не са истински като моите.

Нима не помниш сладките ни целувки в нощта.

  Или ги забрави, забрави заради нея?

Спомням си деня, в който дойде и ми каза

едно сладко за теб "Сбогом".

За теб сладко, а за мен ужасно мъчително.

Обичах те и все още те обичам,

но ти не го оцени.

Сега отново сама в нощта,

плача и пуша една след цигара.

Спомняща си за нашата първа среща,

за първата ни целувка, за първата ни вечеря,

за първи път, когато телата ни се сляха в нощта.

На сутринта, когато се събудих,

цялата стая ухаеше на рози, а ти стоеше и ме гледаше.

Доближи се до мен каза ми: "Добро утро",

наведе се над мен и ме целуна, беше толкова нежна,

а в същото време толкова страстна целувка.

Тогава ме погледна и с нежния си глас каза:

          "Обичам те"!