7.06.2025 г., 22:00

Сладост

212 1 2

Казват, че след всеки стих...

Поетът по-мъдър става.

По-смислен и с слово 

любов дарява.

 

Но дали е така, а истината

дали е лъч светлина или

е просто забрава, тишина.

Ракови клетки вгорчават света.

 

Гъдел, велик вече написал след 

хиляден стих, Еха, голям страм.

Поет, смях, какво си постигнал...!?

Не знам... но живота горчив ми намигна.

 

Истина, брат брата предава.

Та камо ли Поета на колега би се усмихнал.

Стихосбирка издал ли си!?

Тогава, кажи, питам, Поет ли си!?

 

Мечтател...!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Мини радвам се че сподели!
  • Звучиш малко тъжен, Ангел! Пиши, а ние ще те четем. Поетите са и мечтатели, те имат свой свят, в който се чувстват щастливи.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...