Сладурке
Сладурке, ако ти ми кажеш НЕ,
кръвта във вените ми ще засъхне.
И навеки ще остана без лице.
Завинаги в душата ми ще мръкне.
Принцесо, ако ти ми кажеш ДА,
ще ми влееш светлина отвътре.
И ще бдя над твоята душа,
дори когато всичко мръкне.
Обичам те
и плача тъжно
и боли :(
Обичам те,
обичаш ли
ме
ти? :(
-------------------------------------
Заради теб се отказах от целия си свят,
и без друго той винаги е бил изграден
само от теб, но ти си му липсвала,
без дори да подозирам: твоят шепот без гласа
ти, топлината без дланите ти и усмивката
ти без очите ти. В целия ми свят липсваше
цялост и после се появи ти, за да го побереш
целия обратно в себе си. Целия ми свят.
За мен ти си единствена, това означава, че
когато си до мен, никъде наоколо и където
и да било, ги няма очите ти, усмивката ти,
топлината ти, начинът, по който топлиш дланите
ми, когато са премръзнали. А когато си далеч,
знам, че си някъде там и се усмихваш.
Искаш ли да ме изпратиш до нас, после аз да
те изпратя до вас, и после пак ти до нас и аз
до вас, и така цяла нощ, до сутринта, че да
не ни е страх да се прибираме сами в тъмното?
Сладурке, страх ме е без теб в тъмното :(
На Даниела. Вечно ще бдя
над теб.
----------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------
EDIT: 11.11.2009г. - Току-що тя ме уби, имах
нещастието да се влюбя в... дете, в една 18 годишна
сладурка, чиято душевна чистота и светлина ме
изтръгнаха от мрака. Току-що тя ме уби.
Към теб, сладурке - някой ден ще осъзнаеш точно
какво стана. Тогава искам да си силна и ако някога
съм значел нещо за теб, да не страдаш. Не ме търси
повече никога, ако наистина ме обичаш, ме остави
да те забравя. Остави ме да свикна отново с мрака :(
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Кой се предаде, помниш ли го? Аз вече не го помня, пък и за да се предаде значи е било прекалено трудно, невъзможно... обречено.
-
"Остави ме да свикна отново с мрака"
...
*сгушкв* -
Айде да не си говорим колко хора в сайта теб не те харесват
-
А, тебе те бях забравил Абе готин си беше. Аз му се кефя. А тука е станало още по зле... ужас
-
Един вопъл и стон!
-
забравил съм болката, спомням си само няколко хубави мига, всичко друго изтрих за да не ме мъчи, част от изтриването беше написването на този и още един два стиха. Нямам вдъхновение да пиша истински неща от година някъде, може би направих грешка че спрах Марийка, тя ме караше да сънувам и да пиша с вдъхновение и да тъкая неща които и до ден днешен като чета се възхищавам от себе си. Да, Меланхолик беше гениален (не бива да звучи самохвално понеже вече не съм онова момче), появи се, създаде няколко прекрасни разкази и немалко количество стихове (не му бяха силна страна)и после изчезна. Аз не съм Меланхолик, приемете че е мъртъв и че ми е завещал паролата си за сайта и ми е казал че отвреме навреме ако нещо тревиално и банално нещо му тежи може да го очертае много бегло с рими тук, радвам се че е мъртъв и че не може да види какво съм написал в последните месеци тук, някакви лигави любовни стихчета, празни, псевдотъжни. Без грам въображение и напълно идентични с всичко в сайта. Нищо уникално, нищо негово. Беше го хванала параноята че го следят със спътници едни гадове, помисли си че е заради амфета и го спря, после спря и тревата, и съвсем изчезна. После се запозна с момичео за което аз написах този стих, заради нея дори щеше да престане да друша даркуейв, оная пача слушаше предимно чалга и направи всичко по силите си да убие цялата тъга в него защото не й трябваше тъжен. И накрая като му отне тъгата си тръгна и той остана ПРАЗЕН. И се родих аз. Ето ме, - нищо истинско, нищо гениално. Мъртъв и бездушен. Вече я няма тъгата
Сега паля предпоследната си цигара за тази вечер и си казвам:
- Да се намери на Меланхолик... -
влюбен глупак.. всички ставаме такива..
надявам се, че вече си я забравил.. всъщност не, не бива да я забравяш, щом те е дарила с хубави чувства и с вдъхновението да напишеш това... =) -
Да...
-
Момче, това стихотворение истина ли е?
-
...мрака?
-
... и въпреки това - виждаш...
-
...но ослепях...
-
... и пак е мрачно... до следващата светлина...
-
Тя си угасна сама...
-
мм.. ако тя е светлината не я загасяй=)
-
Без думи...
-
Чудесно - Дани!
Поздрав! -
Верно ли братовчеде?
-
Страхотно е , както обикновенно.
.....
Тя не те заслужаваше
.....
и ти не се заслужаваш
... -
мразя го..
мрака ти.. -
Не е поезия. Силата ми е в прозата. Никога не съм бил поет, винаги съм бил просто нещастен. Блаодаря ви за топлите думи, благодаря ви на всички.
-
Супер е!И подредбата ми хареса!Очарователно!
-
Браво Дани!!
-
Много се радвам на хубавите емоции,които прочетох!Красиво е да обичаш!
-
И на мен ми харесва.
-
Много обич има тук...Поздрав и от мен!
-
Благодаря ви за милите думи
-
Отдъхнах си!
Жив си!
...
Много силни думи! Поздрав! -
"Графоманите" не пишат такива прочувствени и нежни стихове...
Поздрав! -
Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
