Тъга (Силви)
6 141
3.03.2009 г., 20:05 ч.

Слагат толуен в лаковете за нокти 

  Поезия
1877 0 13

лакът ми е синьо-сив

без брокат

пластове в очите

бялото е сиво

черното е синьо

а лакочистителят е архаизъм

друсам френски маникюр

и реализъм

 

дреха ли си

разсъблечен

звездовидни копчетата

падат от лицето ти

а под ноктите ми

плат или човешка плът

с дращене посочвам

зееща безпътица

 

бягай

© Силви Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не ми хареса
  • благодаря!
  • По-безсмислено нещо до сега не бях чела!!!
  • това го помня
    ... ама пак го прочетох
  • малей !....
  • тъгата ти е осезаема...
  • Едно тъжно дете,а може би едно оптимистично-пише хубава,неподправена
    поезия.Привет.Колко много сте тъжни-вашето поколение.Изненадах се...
    Имам съвсем същата снимка аз,на същите години,но много отдавна и е по витошка пътека.Дали е случайно?Wali./Виолета Томова/
  • Много зряло за едно 17 годишно момиче. А и този ник Тъга ... Впечатлена съм.
  • Тук е тежко, тъмно, тихо,
    задушаващо затворено.
    Ароматът е на стихове
    и на силни сънотворни.
    Няма, още няма ацетон,
    шепна тъжно в листовете.
    Мракът гълта ми протоните.
    В дълги редове се губя като истина.
  • Ацетонът ме унася...
    Мигам,някой лампата угасва...
    Черно е,но аз го виждам цветно...
    Дълги редове да пиша не е редно...
    НО увличам се и стават те по-дълги...
    Ацетонът ме унася...
    Някой пали лампата...
    Всичко цветно,виждам черно...
    къси редове не мога аз да пиша...
    не е редно да го правя,
    от ацетонът аз забравям как се диша...
  • а лакочистителят е архаизъм
    друсам френски маникюр
    и реализъм

  • Ти обаче можеш... Хубав стих, пълен с много безисходица и аромат на лак който замайва...
  • не могаааа!

    мнооогооо!
Предложения
: ??:??