11.01.2005 г., 0:12

Сласт...

1.5K 0 0
 Сласт багрена и снежна,
 разлъка всепосочна,
 във тяло на смъртта
 ти тялото ми вграждаш,
 разпнато от простора.
 Разпнат между завръщане
 и сетната далечност,
 пред-аз, обезсветлен,
 нестаналият още,
 отлъчен за не-твойство.
 Аз, бъден единител,
 свръх-мним: на целостта ти
 самото острие
 и избух надсветовен.
 Падни във висината,
 ти, живата Regina.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...