11.01.2005 г., 0:12

Сласт...

1.5K 0 0
 Сласт багрена и снежна,
 разлъка всепосочна,
 във тяло на смъртта
 ти тялото ми вграждаш,
 разпнато от простора.
 Разпнат между завръщане
 и сетната далечност,
 пред-аз, обезсветлен,
 нестаналият още,
 отлъчен за не-твойство.
 Аз, бъден единител,
 свръх-мним: на целостта ти
 самото острие
 и избух надсветовен.
 Падни във висината,
 ти, живата Regina.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...