Сласт...

 Сласт багрена и снежна,
 разлъка всепосочна,
 във тяло на смъртта
 ти тялото ми вграждаш,
 разпнато от простора.
 Разпнат между завръщане
 и сетната далечност,
 пред-аз, обезсветлен,
 нестаналият още,
 отлъчен за не-твойство.
 Аз, бъден единител,
 свръх-мним: на целостта ти
 самото острие
 и избух надсветовен.
 Падни във висината,
 ти, живата Regina.