Сляти в нежна прегръдка
Само Ти възропта срещу моята болка!
Единствено Ти билка за мене свари!
За пари не продума, не попита и колко...
Душата човешка не се купува с пари.
Ти отмора донесе за моето тяло
за краката ми прашни затопли вода
Целувам със устни душата ти в бяло
и аромата ти пия, на нежни цветя.
Гладът ми засити за нежна човечност
всички мои въздишки с Любов потуши
Ала още съм гладен! И това ще е вечност...
И отчаяно моля - до мен остани!
Единствена Ти всяка нощ си в съня ми,
очите ти виждам в милиарди звезди...
И глухи са нощните птици и нями
щом в прегръдка се слеят Реалност с Мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
